Афера за над 2 два милиарда долара Споразумението с БОТАШ непрекъснато

 
Афера за над 2 два милиарда $
 

Споразумението с БОТАШ непрестанно се изговаря като перлата на компетентността в служебното ръководство на президента Румен Радев. Подобни съглашения нормално се скриват от народонаселението под грифа на комерсиална загадка. Но е неотложно обстоятелствата да се знаят, с цел да се откри обиден ли е публичният интерес при ръководството на основен бранш, обвързван с националната сигурност, какъвто е енергетиката и в частност доставките на природен газ. Споразумението с турската енергийна компания БОТАШ в реалност не е никакво съглашение за достъп до терминалите и газопреносната система на БОТАШ, както обилно се популяризираше от служебния кабинет! Това съглашение урежда изискванията за правно-обвързващ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА на газ. Както и услугата за регазификация и транспорт на газа, която надлежно се заплаща (service fee). В този контракт според предмета на договорката продавач е БОТАШ, а покупател е „ Булгаргаз “. БОТАШ се съгласява да продава и дава природен газ на купувача „ Булгаргаз “ в пукт на доставка Малкочлар/Странджа (изход на Турция/вход на България). Срокът на деяние на контракта е от 1 януари 2023 година до 31 декември 2035 година В контракта са уредени и изискванията за преноса на газа по транспортната мрежа.

До 31 декември 2023 година „ Булгаргаз “ е резервирал потенциал 18 500 мегаватчаса дневно (555 000 мегаватчаса на месец, при трийсетдневен месец) на излаз на турската газопреносна мрежа. Но от 1 януари 2024 година до края на периода, до 31 декември 2035 година, този потенциал ще бъде 53 200 мегаватчаса дневно. Което значи към 19 милиона и половина мегаватчаса на година, почти към 1 милиард и 850 млн. куб. метра газ. Независимо дали този потенциал се употребява или не се употребява, услугата се заплаща по твърда цена от 9.145 $ за мегаватчас. И никой не знае по какъв начин е избрана тази такса, реферира ли към някакъв одобрен тарифен проект, какви са основанията за нея и прочие Защото за съпоставяне цената за транспорт на газа в Гърция е съвсем два пъти по-ниска от цената по контракта с БОТАШ . Регазификация плюс транспорт през гръцката газопреносна мрежа е към 4,5 евро на мегаватчас. Докато на БОТАШ се задължаваме да плащаме по 9.155 $ (8,5 евро). При това тази цена е годна единствено до края на 2024 година А от началото на 2025 година до края на 2035 година цената ще се преизчислява при започване на всяка година, като ще се индексира с показателя на потребителските цени в Съединени американски щати, така наречен CPI (Consumer Price Index). 

Изчисленията жестоко демонстрират, че единствено до края на тази година България ще заплаща по контракта с БОТАШ по към 170 хиляди $ дневно. Подчертавам, дневно! Тоест 46 млн. $ и половина ще изискуем на БОТАШ до края на тази година. А за идната година, защото размерът на потенциала се усилва на 53 200 мегаватчаса, България ще заплаща по 486 514 $ дневно, което е 177 млн. и 577 хиляди $ на година. Отново наблягам, без оглед на това дали употребяваме или не употребяваме услугите на БОТАШ.  

Дружеството „ Булгаргаз “ е отговорно за доставката на газа до оборудванията за разтоварване на продавача, т.е. до терминала на БОТАШ, който съответно е посочен – Saros. Той се намира на североизточния бряг на залива Сарос, плаващ терминал, чието създаване стартира през 2020 година и се планираше да бъде приключен при започване на сегашната 2023 година Изграждането беше придружено с доста митинги на еколози и правосъдни каузи. Британското издание Gas to Power Journal написа, че терминалът Saros е третият терминал за регазификация в Турция и, изтъквам, „ има за цел да усили преноса на газ към прилежаща България “. Споразумението на БОТАШ с България е добре планувана инвестиция на турците. И България, насочвана от некомпетентна власт, ще избие бързо разноските, които умната компания БОТАШ е направила за построяването на инфраструктурата. Интересна детайлност в контракта е, че БОТАШ имат право да посочат различен терминал, благосъстоятелност на турската компания или, забележете, различен терминал в Европа. И „ Булгаргаз “ няма право да откаже неоснователно предлагането на БОТАШ за доставка на различен терминал! Какво в действителност значи това?! България не получава достъп до газопреносната мрежа на БОТАШ, а просто турската компания ни направлява къде да разтоварваме нашия LNG товар. Практически договорът с „ Булгаргаз “ ще бъде употребен за балансиране на газовите доставки в портфолиото на БОТАШ. Турция ще ни споделя къде да купи нашия газ, а ще ни го дава на една точка – Странджа/Малкочлар. Тоест Турция ще си развива пазарите, акцентирайки къде ние да разтоварим, в случай че БОТАШ има някъде клиент. 

Всичко това, разказано дотук, има отношение към потенциала за 53 200 мегаватчаса дневно, който „ Булгаргаз “ е резервирал за лични потребности до 2035 година Пълният потенциал на Странджа/Малкочлар обаче е 106 400 мегаватчаса дневно. Затова настрана е подписан и тристранен протокол, сред БОТАШ, „ Булгартрансгаз “ и „ Булгаргаз “, с който се подсигурява, че за периода на контракта (13 години) целият потенциал в пункта Странджа/Малкочлар ще бъде запазен според правата и отговорностите на БОТАШ и „ Булгаргаз “. Tоест останалите 53 200 мегаватчаса потенциал дневно се подсигуряват от „ Булгартрансгаз “ и се резервират и заплащат от „ Булгаргаз “ в интерес на БОТАШ от ден първи на контракта. Заплатената сума от „ Булгаргаз “ за потенциал се възвръща от БОТАШ след това. Тоест „ Булгаргаз “ е в ролята на сътрудник на БОТАШ и ангажира финансови средства за избран интервал от време, което не е целесъобразно. Споразумението дава на БОТАШ да трансферира правата си върху потенциала и на „ свои свързани лица “, при което не се изисква единодушие от „ Булгаргаз “. Тоест БОТАШ може да трансферира правата си и на съветски компании. Освенщ това тези 53 200 мегаватчаса дневно в продължение на 13 години ще могат да се употребяват за транспорт, на изходните точки на българската газопреносна мрежа, както и на виртуална комерсиална точка в България, само че извънредно според инструкциите на БОТАШ и по тяхна експлицитна преценка. Тоест този газ може да бъде закаран на излаз в Румъния, на излаз в Сърбия, на излаз в Гърция. БОТАШ ще ни споделя на кого да се даде. Или може да отидат при вътрешен консуматор на газ в България. С тези 53 200 мегаватчаса БОТАШ може да пробие огромни клиенти на „ Булгаргаз “, като им предложи по-ниска цена. Може да се окаже, че хем ще плащаме потенциал на турците, хем „ Булгаргаз “ е допустимо да не може да осъществя своите планувани количества, и по този начин да търпи финансови загуби за закупен, само че непродаден газ. Като цяло „ съглашението “ с БОТАШ е една добре направена скица за доставки на съветски газ, освен това освен за българския пазар. 

С този контракт в действителност се заобикаля сключване на съглашение за междусистемна съгласуваност, което би трябвало да дава опция на всеки един състезател на пазара на природен газ да взе участие и да резервира потенциал на тази точка. Това е в прорез с европейските условия за определяне на унифицирани правила за достъп на трети страни, за реализиране на конкурентна среда, интегриран европейски пазар и прочие Няма да има обществено оповестени търгове. Опитите на служебният кабинет на Радев да ни убеждава, че купува американски газ, е безусловно декорно деяние, което цели да прикрие дълготрайния ангажимент, който страната ни е поела. 

Остава мистерия за какво откакто съглашението с БОТАШ към този момент е годно, т.е. ние плащаме, без значение дали употребяваме, в същото време продължаваме да купуваме газ от гръцкия медиатор „ Митилинеус “. Имаме запазен потенциал на турската тръба, а купуваме газ от Гърция и го пренасяме по гръцката тръба. Това е следващата вреда за „ Булгаргаз “ и надлежно за българската страна. 

Затова служебният кабинет на Радев би трябвало да отговори, кое е наложило сключването на този дълготраен контракт с БОТАШ, извънредно неблагоприятен за България?! Обемът, който си подсигуряваме, също е загадъчен. България използва към 3 милиарда куб. метра газ годишно. Имаме един милиард азерски газ. Имаме още един милиард на терминала в Александруполис, който скоро ще бъде приключен. И подписваме контракт с БОТАШ за 13 години за още 1 милиард и 850 млн. куб. метра газ на година. И настрана от това даваме на турците потенциал за още толкоз. Същевременно след рецесията с високите цени на газа през последната година пазарът у нас се сви с 30% и сега е 2 милиарда и половина куб. метра. Фактът, че договорът с БОТАШ не ни дава достъп до турската газопреносна мрежа и турския пазар, лишава „ Булгаргаз “ от оперативна еластичност. Когато купуваме от гърците, имаме достъп до техния пазар и в случай че имаме остатъци на дневна база, можем да ги продаваме вътре в Гърция, вместо да плащаме несъответствия. При контракта с БОТАШ това е невероятно.

 
Следва да се означи, че този контракт с БОТАШ е утвърден от целия Министерски съвет на служебния кабинет на Гълъб Донев. Явно на нито един министър не му е направило усещане, че въпросният контракт е вдишване на обвързване, което ще ощетява страната. Оскъпява газа, задължава ни да работим единствено с БОТАШ и подаряваме на БОТАШ опцията да излиза на европейския пазар, за което си плащаме добре. Задължително следва да се сформира комисия в Народното събрание, която да прегледа в детайли по какъв начин и на какви учредения е взето решението за подписване на контракта с БОТАШ. България в лицето на „ Булгаргаз “ и контракта с БОТАШ става още веднъж проводник на съветските енергийни ползи, единствено че този път през Турция. Факт е, че непрестанно купуваме съветски газ, само че всякога още по-скъп от предходните ни благоприятни условия. И последно. Ако българското държавно управление  наруши съглашението с БОТАШ или не си изпълняваме отговорностите си, БОТАШ има право да приключи съглашението предварително и да изиска обезщетение за всички количества до края на периода. Като цяло съглашението с БОТАШ е за над два милиарда $. То е напълно съобразено с задачите и ползите на БОТАШ. С това съглашение българските държавни газови сдружения отварят необятно вратите на турската газова компания БОТАШ към европейския пазар по непрогледен метод.